Пред портата на моята съдба
Понякога си толкова далечна
и образът ти губи се от мен.
Понякога си буря безконечна,
когато те очаквам вдъхновен.
Понякога в душата ти сияя –
издигам се в очите на нощта.
Понякога телата се желаят.
Успя ли да избягаш от това?
Понякога те гоня, а не бива.
Отива ти да бъдеш и сама.
Игрива си, дори и горделива.
Понякога си истинска звезда!
Понякога отново ще ме има
и някак ще се губя в тишина.
Дочаках недописаната рима
пред портата на моята съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены