12 ago 2010, 11:57

Пред портите на времето

960 0 0

 

Пред портите на времето

 

Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет.

Назад към себе си самотно се завърнах,
потърсих там невинното дете.
На спомените бащините порти зърнах,
зад мен оставих всички боеве.

Стремглаво по пътеката изтичах
и стълбата набързо изкачих,
и хиляди молитви хлипащо изричах,
надежда крехка на лицето закачих...

А шепотът на вятъра край мен прелитна,
донесе ми жадуван аромат,
в душата ми поникна незабравка беззащитна
и песента на славея от близкия шубрак.

Но страх по вените безстрашни плъзна,
прояде гладно смелостта,
и да почукам май, не ще да дръзна,
ще оставя спомените там, зад таз врата.

К-К '07.10

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...