12 авг. 2010 г., 11:57

Пред портите на времето

964 0 0

 

Пред портите на времето

 

Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет.

Назад към себе си самотно се завърнах,
потърсих там невинното дете.
На спомените бащините порти зърнах,
зад мен оставих всички боеве.

Стремглаво по пътеката изтичах
и стълбата набързо изкачих,
и хиляди молитви хлипащо изричах,
надежда крехка на лицето закачих...

А шепотът на вятъра край мен прелитна,
донесе ми жадуван аромат,
в душата ми поникна незабравка беззащитна
и песента на славея от близкия шубрак.

Но страх по вените безстрашни плъзна,
прояде гладно смелостта,
и да почукам май, не ще да дръзна,
ще оставя спомените там, зад таз врата.

К-К '07.10

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дива Самодива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...