Aug 12, 2010, 11:57 AM

Пред портите на времето 

  Poetry » Phylosophy
837 0 0
Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет.
Назад към себе си самотно се завърнах,
потърсих там невинното дете.
На спомените бащините порти зърнах,
зад мен оставих всички боеве.
Стремглаво по пътеката изтичах
и стълбата набързо изкачих,
и хиляди молитви хлипащо изричах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива All rights reserved.

Random works
: ??:??