11 nov 2011, 20:09

Пред прага на нечакания петък или 2x20 :)

  Poesía » Otra
715 0 6

Под нозете ми като буре катурна се

този петък нечакан – рано, рано узрял,

пети праг от декада пред мен се опули

и ми смигна, сякаш ерген зажаднял.

Надзъртам. И малко ме гони шубето.

Ща, не ща, ще трябва да мина оттатък.

Тъй силно ме сграбчи от утрото петъка,

че зачеркна с прегръдка всеки път наобратно.

Какво пък. Я, какъв свят пред мен се е ширнал,

някъде там може да чака любов непозната.

Ще ухажвам ноември, дори и носа си да вирне,

все пак всяка есен си има и циганско лято.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...