30 abr 2016, 9:20

Пред Разпятието

  Poesía
558 0 1

Не, че не вярвам в тебе Иисусе,
но на Левски по стъпките крача.
Животът е вече така безвкусен,
че и кръстовете плачат.

 

Няма вече здрави пирони.
Пилатовци има, дал Бог.
Разпъват ни със закони,
а козлета се раждат без рог.

 

Трибагреникът ни вече белее,
химна ни, гарвани го крещят,
хората по гробищата живеят,
управниците, ако не лъжат - спят.

 

Пиех от думите Ти, а жажда суши ме.
Вярата си смених с ДОКОГА?...
Левски е дело, Левски е име.
По апостолски стъпки вървя.

 

Животът минава в черно чернило.
Пред Разпятието, блести от монети.
От кръста Божии сковаха бесило.
С Баща Ти, ме благословете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....