Пред Разпятието
Не, че не вярвам в тебе Иисусе,
но на Левски по стъпките крача.
Животът е вече така безвкусен,
че и кръстовете плачат.
Няма вече здрави пирони.
Пилатовци има, дал Бог.
Разпъват ни със закони,
а козлета се раждат без рог.
Трибагреникът ни вече белее,
химна ни, гарвани го крещят,
хората по гробищата живеят,
управниците, ако не лъжат - спят.
Пиех от думите Ти, а жажда суши ме.
Вярата си смених с ДОКОГА?...
Левски е дело, Левски е име.
По апостолски стъпки вървя.
Животът минава в черно чернило.
Пред Разпятието, блести от монети.
От кръста Божии сковаха бесило.
С Баща Ти, ме благословете.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
