Пред твоя стих Мариана, аз се спрях
Пред твоя стих Мариана, аз се спрях,
а той е с изложение интимно –
познала радостта чрез болка и чрез грях,
говориш за споделяне взаимно.
ОтвОри шумно старите си двери
и тръгна вече смело ти към него,
под напора на чужди изневери,
замряла в порива на ново его.
Ситуацията е толкова позната –
новото чрез болката живее
и в естетическа позлата,
чрез радостта ти тя ще се засмее.
Не трябва той да бъде раздвоен,
а ти простила би му всяка слабост,
защото ще остане в твоя плен
с потенциите на бликащата младост.
С достатъчно проникновение
ти следваш си природната заръка
и тук – чрез стих, във откровение
споделяш за отхвърлената мъка.
В изложението окомерно
ти разгръщаш своята догадка
и твърдиш, че то е правомерно
за любов чрез болка – вечна, сладка?!
Вярно е, че във любовната ти нужда,
щом съдбата ти е разделена,
прави я да се превърне в чужда,
за да преоткриеш твойта – споделена.
И затуй любов – една и съща,
ти откриваш в съдбата друга,
с което тя при тебе се завръща,
за да срещне милите – съпруг, съпруга.
Туй Мариана, е природен зов,
дълго зрял в души прокудени
и изстрадан, идва вече като нов
в сърцата, от любов събудени.
И отпада всеки егоизъм
в мига, донесъл ти забрава,
за да бликне онзи хуманизъм,
който преоткривате тогава.
Чупиш смело чашата горчива
и емоцията изучаваш
с порива на влюбена, игрива
и това пред него го признаваш.
Вмъквам тук бележката изрична-
ти откриваш поприще човечно:
туй не е Мари, любов различна,
но духът на влюбване е – вечно.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ситуацията е много позната,една лична драма,която обаче те провокира да ПОИСКАШ да си различен.Дали ще успееш или не-нали пътят към ада е осеян с добри намерения.Но преоткриването на собствените светове,на взаимността и утвърждаването е наистина прекрасно...Е,може като Фауст да се провиквам,а гласът ми за много други да е нечуваем,важното е за един поне да кънти...Катарзисът пречиства...Знаеш ли,това стихотворение е плод на радостта ми да открия нещо различно у себе си-дори да е новото ми его,дори да е доказателството,че не съм се лъгала в собствената си интуиция и че е имало защо да се доверя...Дори да е на осъзнаването на собствената ми значимост и как той ще остане в мой плен не защото е окован,а защото е свободен...Макар че свободата е ...за мен нещо непосилно за повечето хора/уж я искат,а се страхуват от нея/,но има такива,които не се страхуват и аз съм щастлива да споделям дори и тъмните си помисли с един такъв човек...
Бих написала нещо повече,но това вече няма да е коментар.Може би и аз ще ти отговоря със свое произведение!Поздрав сърдечен! -
Критичен анализ, като утвърждаващ един текст на Мариана Папазикова.
Поздрав, Анета! -
Чудесен стих-обръщение
и успешен без съмнение.
Поздрав и усмивка.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Творбата ти силно ме впечатли. Пишеш класически - с тънко познаване на много фини нюанси, което те прави силен автор. За мен е удоволствие да повдигам значимостта на такива творби, към което ти ме подсети. В същото време, ти се движиш по ръба на едни нюанси на егото, които в поезията ги определят като "сладка болка", където откривам и известни забежки в самото разкриване на любовния процес. Добре се получи! Благодаря! Вероятно ще се връщам към твои текстове...Поетичният диалог ме привлича, а критиката е мой специалитет.
Поздрав!