Денят започва със мрак,
сънят се скършва от писък...
Животът - обран и изпразнен -
изхабен се търкаля по пътя,
всеки, минал от там, го подритва -
без свян, а с ехидна усмивка.
Разпилени спомени се влачат в мъглата,
търсят дом на свойта забрава...
Забравена младост безутешна ридае -
оплаква абсурда на времето.
Тежки стъпки раздират душата -
забързана, злобна пристига забравата... ...