Mar 31, 2009, 4:27 PM

Предаде се

  Poetry
991 0 0

Денят започва със мрак,

сънят се скършва от писък...

Животът - обран и изпразнен -

изхабен се търкаля по пътя,

всеки, минал от там, го подритва -

без свян, а с ехидна усмивка.

Разпилени спомени се влачат в мъглата,

търсят дом на свойта забрава...

Забравена младост безутешна ридае -

оплаква абсурда на времето.

Тежки стъпки раздират душата -

забързана, злобна пристига забравата...

Тук е - събира всичко останало,

поглъща, изтрива живот,

който може би някога бил е живян...

Обичаш ли? Мразиш ли? Човек ли си?

Мълчиш? Не помниш? Забрави ли?

Не! Предаде се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....