12 ene 2012, 0:13

Предадох се

  Poesía » Otra
1.2K 1 13

Често обвиняват ме в мечтателство,

а колко пъти ме свалиха на земята...

с коварни удари и със предателство,

но нещо ме крепеше във тълпата.


Нещо малко, но до болка истинско…

обвито във черупката на болката,

която да разбия много исках

и обич да издигна от отломките.


Но все едно в бетонено мълчание

разбиваха се всичките ми думи.

Останах си с несбъднато желание,

със спомени по старите албуми.


От немощност главата съм склонила.

Нима така било ми писано -

болката в сърцето да надвива,

а моята мечта на друг орисана…



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Клиширано, да. Но и клишетата си имат своя чар. На това ниво поне си се справила.
  • окей
  • Ина, не съм искала да те обидя, посочих чалгата като пример, защото точно в този жанр се използват най-много клишета, там винаги все някой е наранен, предаден или изоставен. Няма да намериш такива блудкави текстове в никоя естрадна песен от 70-те или 80-години, например.Нали целта на поезията е да кажеш нещо ново и красиво. "Вземи например този стих "От немощност главата съм склонила.", едва ли ти някога в живота би използвала такива думи, пък и който и да е от нас. Да използваш каквито и да е думи или изрази, само и само да се получи стихотворението, не е начинът да пишеш поезия. Разбира се, всеки пише така, както го е почувствал, но поезията, освен чувство, освен талант, е и труд. Да намериш най-точната и най-вярната дума, тази, която най-добре ще предаде чувството, което си изпитала, тогава ще пожелаем да прочетем и други неща от теб и ще искаме още, и още...
  • Съгласна съм, че всеки има право на мнение и уважавам това. Исках само да покажа, че намеците за чалгата не ме обиждат, каквато според мен беше целта на коментара по-долу. Сигурна съм, че имам още какво да уча, не твърдя обратното!
  • С Валерия.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...