Често обвиняват ме в мечтателство,
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско…
обвито във черупката на болката,
която да разбия много исках
и обич да издигна от отломките.
Но все едно в бетонено мълчание
разбиваха се всичките ми думи.
Останах си с несбъднато желание,
със спомени по старите албуми. ...