12.01.2012 г., 0:13

Предадох се

1.2K 1 13

Често обвиняват ме в мечтателство,

а колко пъти ме свалиха на земята...

с коварни удари и със предателство,

но нещо ме крепеше във тълпата.


Нещо малко, но до болка истинско…

обвито във черупката на болката,

която да разбия много исках

и обич да издигна от отломките.


Но все едно в бетонено мълчание

разбиваха се всичките ми думи.

Останах си с несбъднато желание,

със спомени по старите албуми.


От немощност главата съм склонила.

Нима така било ми писано -

болката в сърцето да надвива,

а моята мечта на друг орисана…



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Клиширано, да. Но и клишетата си имат своя чар. На това ниво поне си се справила.
  • окей
  • Ина, не съм искала да те обидя, посочих чалгата като пример, защото точно в този жанр се използват най-много клишета, там винаги все някой е наранен, предаден или изоставен. Няма да намериш такива блудкави текстове в никоя естрадна песен от 70-те или 80-години, например.Нали целта на поезията е да кажеш нещо ново и красиво. "Вземи например този стих "От немощност главата съм склонила.", едва ли ти някога в живота би използвала такива думи, пък и който и да е от нас. Да използваш каквито и да е думи или изрази, само и само да се получи стихотворението, не е начинът да пишеш поезия. Разбира се, всеки пише така, както го е почувствал, но поезията, освен чувство, освен талант, е и труд. Да намериш най-точната и най-вярната дума, тази, която най-добре ще предаде чувството, което си изпитала, тогава ще пожелаем да прочетем и други неща от теб и ще искаме още, и още...
  • Съгласна съм, че всеки има право на мнение и уважавам това. Исках само да покажа, че намеците за чалгата не ме обиждат, каквато според мен беше целта на коментара по-долу. Сигурна съм, че имам още какво да уча, не твърдя обратното!
  • С Валерия.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...