12.01.2012 г., 0:13

Предадох се

1.2K 1 13

Често обвиняват ме в мечтателство,

а колко пъти ме свалиха на земята...

с коварни удари и със предателство,

но нещо ме крепеше във тълпата.


Нещо малко, но до болка истинско…

обвито във черупката на болката,

която да разбия много исках

и обич да издигна от отломките.


Но все едно в бетонено мълчание

разбиваха се всичките ми думи.

Останах си с несбъднато желание,

със спомени по старите албуми.


От немощност главата съм склонила.

Нима така било ми писано -

болката в сърцето да надвива,

а моята мечта на друг орисана…



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Клиширано, да. Но и клишетата си имат своя чар. На това ниво поне си се справила.
  • окей
  • Ина, не съм искала да те обидя, посочих чалгата като пример, защото точно в този жанр се използват най-много клишета, там винаги все някой е наранен, предаден или изоставен. Няма да намериш такива блудкави текстове в никоя естрадна песен от 70-те или 80-години, например.Нали целта на поезията е да кажеш нещо ново и красиво. "Вземи например този стих "От немощност главата съм склонила.", едва ли ти някога в живота би използвала такива думи, пък и който и да е от нас. Да използваш каквито и да е думи или изрази, само и само да се получи стихотворението, не е начинът да пишеш поезия. Разбира се, всеки пише така, както го е почувствал, но поезията, освен чувство, освен талант, е и труд. Да намериш най-точната и най-вярната дума, тази, която най-добре ще предаде чувството, което си изпитала, тогава ще пожелаем да прочетем и други неща от теб и ще искаме още, и още...
  • Съгласна съм, че всеки има право на мнение и уважавам това. Исках само да покажа, че намеците за чалгата не ме обиждат, каквато според мен беше целта на коментара по-долу. Сигурна съм, че имам още какво да уча, не твърдя обратното!
  • С Валерия.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...