21 ago 2009, 21:16

Предадох те 

  Poesía » De amor
561 0 1

Когато се събудя

и теб до мен те няма,

сърцето ми се къса,

а душата  плаче.

 

Но моя е вината

и никога не бих си простила,

че предадох любовта.

И те загубих завинаги,

 

защото аз знам -

от глупост те загубих

и едва ли някога
ти ще ми простиш.

 

Защото любовта

е свята, но предателството

я съсипва, без да пита

колко много ще боли.

© Веселина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??