Когато се събудя
и теб до мен те няма,
сърцето ми се къса,
а душата плаче.
Но моя е вината
и никога не бих си простила,
че предадох любовта.
И те загубих завинаги,
защото аз знам -
от глупост те загубих
и едва ли някога
ти ще ми простиш.
Защото любовта
е свята, но предателството
я съсипва, без да пита
колко много ще боли.
© Веселина Николова Все права защищены