Aug 21, 2009, 9:16 PM

Предадох те

Poetry » Love

869 0 1

Когато се събудя

и теб до мен те няма,

сърцето ми се къса,

а душата плаче.

Но моя е вината

и никога не бих си простила,

че предадох любовта.

И те загубих завинаги,

защото аз знам -

от глупост те загубих

и едва ли някога
ти ще ми простиш.

Защото любовта

е свята, но предателството

я съсипва, без да пита

колко много ще боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0