Aug 21, 2009, 9:16 PM

Предадох те

Poetry » Love

860 0 1

Когато се събудя

и теб до мен те няма,

сърцето ми се къса,

а душата плаче.

Но моя е вината

и никога не бих си простила,

че предадох любовта.

И те загубих завинаги,

защото аз знам -

от глупост те загубих

и едва ли някога
ти ще ми простиш.

Защото любовта

е свята, но предателството

я съсипва, без да пита

колко много ще боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0