Незабравима (Кремена Стоева) Незабравима (Кремена Стоева)
33 243
30 may 2011, 12:51

Предай нататък 3 :)

  Poesía » Otra
2.9K 0 28

Недей да питаш що е любовта,

когато във очите ти се взира,

когато трепка порива... до зов

и после във сърцето ти умира.

 

Недей да питаш, само усети

претръпналите устни как те галят,

ръцете под отекващия стон

в гърдите ти чаровен огън палят.

 

Не питай, а раздавай се до край,

красиви думи пламенно изричай -

забравил за изконната си мощ

и болката от спомена надничащ.

 

Недей да питаш, само я вземи,

отгледай я от малко пеленаче.

Усмихвай я, обичай, преживей...

Тогава ще усетиш колко значи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

  • Enena (Елена Нинова)
    Enena (Елена Нинова)
    Заслужени аплодисменти!
  • azura_luna (Петя Стефанова)
    azura_luna (Петя Стефанова)
    Недоизказаност е любовта...
  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Да се раздаваме до край, пък да става каквото ще!
    Който се пести в любовта е скъперник, който обича само себе си.
    Охлюв, не можещ да излезе от удобната си черупка.
    Любовта има много форми и цветове, много начини да катализира.
    Бедняк е този, който мисли, че любовта е само 1 лице или същество, защото тя е навсякъде.
  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    Имаше една приказка, че понякога не можем да познаем щастието дори да минава покрай нас, дори да почука на вратата ни (или нещо такова). Та това важи в пълна сила и за любовта. Поздрави!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Предавам нататък... незабравимо беше в Горна, благодарение и на теб, Кремчи. Ив

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0