6 sept 2011, 16:10

Предай нататък

  Poesía » Otra
927 0 7

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

 

За другите животът продължава,
за теб остана вечният покой.
И питам - има ли за нас държава -
да пази свято и животът твой.

Животът наш - на всички тези хора,
които крачат рано в утринта
и вечер се прибират със умора,
почернените майка и баща..

Ти няма как да влезеш в час отново...
За теб не бие школският звънец -
приключи твоят път. И е готова
земята да те скрие и венец

на гроба ти ще сложим - неразбрали,
не проумели, питащи защо...
Едно дете - и весело, и здраво,
и неживяло, си е отишло...


Поклон пред неизживения живот, пред почернените близки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...