За другите животът продължава,
за теб остана вечният покой.
И питам - има ли за нас държава -
да пази свято и животът твой.
Животът наш - на всички тези хора,
които крачат рано в утринта
и вечер се прибират със умора,
почернените майка и баща..
Ти няма как да влезеш в час отново...
За теб не бие школският звънец -
приключи твоят път. И е готова
земята да те скрие и венец
на гроба ти ще сложим - неразбрали,
не проумели, питащи защо...
Едно дете - и весело, и здраво,
и неживяло, си е отишло...
Поклон пред неизживения живот, пред почернените близки...
© Гинка Гарева Всички права запазени