6.09.2011 г., 16:10

Предай нататък

923 0 7

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

 

За другите животът продължава,
за теб остана вечният покой.
И питам - има ли за нас държава -
да пази свято и животът твой.

Животът наш - на всички тези хора,
които крачат рано в утринта
и вечер се прибират със умора,
почернените майка и баща..

Ти няма как да влезеш в час отново...
За теб не бие школският звънец -
приключи твоят път. И е готова
земята да те скрие и венец

на гроба ти ще сложим - неразбрали,
не проумели, питащи защо...
Едно дете - и весело, и здраво,
и неживяло, си е отишло...


Поклон пред неизживения живот, пред почернените близки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....