23 ago 2006, 15:57

Предателка

2.3K 0 19
                                          (в отговор на Krustnika)

Предателка ми казваш?

 

И защо ли?

 

Че твоята молитва аз не сбъднах?

 

Дали погрешно си се молил,

 

та не получи отговор "Да бъде"?

 

 

Предателка...

 

Какво ли съм предала?

 

С теб искрена ще бъда, съм и бях.

 

Аз нито взела съм от теб, и нито дала.

 

Неизпълними обещания не обещах.

 

 

Не ми прощавай!

 

От прошки нямам нужда.

 

Дори и телефона ще изключа.

 

Във мислите ти ще остана чужда,

 

каква съм всъщност -  няма да научиш.

 

 

Не съжалявай.

 

Аз погубих се в игри.

 

Не искам в тях и ти да се погубиш.

 

Ще бъда твоя във съня ти. Спи.

 

Поне в съня дъждовно ще ме любиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мисля че трябва да издадеш книга
  • Пак те прочетох, Майче, и пак останах очарована! Обичам стиховете ти!
  • Мая, прекрасно е! Поздрави
  • Руми, благодаря ти, че си отделила от времето си и се радвам, че това, което съм написала, ти е харесало
  • Прекрасно стихотворение, невероятно трогващо. Прочетох всичките ти стихове и мога да кажа, че отдвна не съм чела нещо, което така да успее да ме докосне. Поздравления!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...