7 feb 2008, 9:12

Предателство...

  Poesía
1.2K 0 6

Предавам себе си с всяка стъпка,

потъпквам без милост своите мечти...

Предателството, отрова в душата ми пълзи

и умира безутешна всяка малка надежда...

Сама предадох себе си, приятелю,

сама избрах пътя на своите патила.

Сама реших живота си, приятелко,

изпих чашата с отровата сама...

Страхувам се, приятели, но... не от смъртта...

страх ме е от това, че ще живея

с грешката, направена от младостта...

Страх ме е, приятели... Да, но ще живея!

Ще погребвам предателски всяка мечта,

ще плача на гроба й с роза в ръка...

Накрая, приятели, ще посрещна смъртта,

с поредната горчиво пролята сълза...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диа-непокорна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ме развълнува!Супер е!!Браво на теб!Само така и напред!
  • Много ме развълнува.Бъди себе си...
    не се страхувай...паднеш ли...ставай и
    продължавай. Много хубаво си описала
    чувствата си в стих. с обич, Диана.
  • Силен,вълнуващ стих!С обич,Диана!
  • Обичай себе си !За нищо не се упреквай!
  • Силен стих! Каквото и да си направила, всичко е поправимо - освен смъртта! Живей и се учи от грешките си

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...