Предателство...
Предавам себе си с всяка стъпка,
потъпквам без милост своите мечти...
Предателството, отрова в душата ми пълзи
и умира безутешна всяка малка надежда...
Сама предадох себе си, приятелю,
сама избрах пътя на своите патила.
Сама реших живота си, приятелко,
изпих чашата с отровата сама...
Страхувам се, приятели, но... не от смъртта...
страх ме е от това, че ще живея
с грешката, направена от младостта...
Страх ме е, приятели... Да, но ще живея!
Ще погребвам предателски всяка мечта,
ще плача на гроба й с роза в ръка...
Накрая, приятели, ще посрещна смъртта,
с поредната горчиво пролята сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
