Feb 7, 2008, 9:12 AM

Предателство...

  Poetry
1.2K 0 6

Предавам себе си с всяка стъпка,

потъпквам без милост своите мечти...

Предателството, отрова в душата ми пълзи

и умира безутешна всяка малка надежда...

Сама предадох себе си, приятелю,

сама избрах пътя на своите патила.

Сама реших живота си, приятелко,

изпих чашата с отровата сама...

Страхувам се, приятели, но... не от смъртта...

страх ме е от това, че ще живея

с грешката, направена от младостта...

Страх ме е, приятели... Да, но ще живея!

Ще погребвам предателски всяка мечта,

ще плача на гроба й с роза в ръка...

Накрая, приятели, ще посрещна смъртта,

с поредната горчиво пролята сълза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диа-непокорна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ме развълнува!Супер е!!Браво на теб!Само така и напред!
  • Много ме развълнува.Бъди себе си...
    не се страхувай...паднеш ли...ставай и
    продължавай. Много хубаво си описала
    чувствата си в стих. с обич, Диана.
  • Силен,вълнуващ стих!С обич,Диана!
  • Обичай себе си !За нищо не се упреквай!
  • Силен стих! Каквото и да си направила, всичко е поправимо - освен смъртта! Живей и се учи от грешките си

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...