Уморих се вече да живея
по този начин толкова жесток...
Разбитите частици как да слея,
като ти пред мен не си човек!
Ударите ден след ден нанасяш,
а очите ми са езера от хиляди сълзи!
Силата да продължа, погребваш...
Иди си, моля те, иди!
Предавам се! Не мога вече.
Изчерпах силите, умряха моите мечти!
Загубих себе си, когaто ме отрече,
но тебе ти е все едно, нали?