26.04.2008 г., 18:24

Предавам се

Поезия » Любовна

1K 0 2

Уморих се вече да живея
по този начин толкова жесток...
Разбитите частици как да слея,
като ти пред мен не си човек!

Ударите ден след ден нанасяш,
а очите ми са езера от хиляди сълзи!
Силата да продължа, погребваш...
Иди си, моля те, иди!

Предавам се! Не мога вече.
Изчерпах силите, умряха моите мечти!
Загубих себе си, когaто ме отрече,
но тебе ти е все едно, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ledena_Kukla (Тя)

Не се предавай!
Поздрав!

2008-04-27T14:45:32+03:00
gigi_amor (Гери)

Хубав стих...С пожелания никога да не преставаш да следваш мечтите си

2008-04-26T19:36:47+03:00

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0