4 jul 2009, 22:56

Предчувствие 

  Poesía » Otra
2154 0 65

                 Предчувствие

 

                                                        на мама



И ти ще си отидеш някой ден -

ръцете си ще скръстиш отмалели,

а после като черна птица в мен

вестта с крила ще блъска сто недели.


Ще влезна вкъщи. Може би веднъж

студеното ти чело ще целуна,

а тялото ми, силното, на мъж,

от болка ще се вие като струна.


С бял прах ще се покрие всяка вещ,

населила пространствата огромни,

а аз ще гасна тихо като свещ,

преди светът да види и запомни...


как с вик ще те приеме тази пръст

изронена и черна, и червива,

как дълго мериш с нея своя ръст,

как сянката ти след това надвива...


И как пред тебе онзи звезден дом

широки златни порти ще отвори,

и там, пред мойто утро, мълчешком

ще вдигаш с поглед спуснатите щори...


а аз за двама хляб и сол, смирен,

ще слагам всяка вечер на софрата,

с надежда да се върнеш някой ден

или при теб да скоча в небесата...

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

  • Благодаря ви, приятели:

    Mariq_Vergova (Мария ВерговаУенди (
    Бианка Габровска)
    lubara (Любомир Николов)
    liviq (Здравка Бонева)
    bori1478 (Боряна Иванова)
  • Върнах се отново към този стих - един от най-силните и трогателните, които съм чела на тази тема. С огромно уважение към таланта ти, Ивайло!
  • А при мен отдавна не е само предчувствие...Но още очаквам да сложи хляба на софрата...Наистина, пишеш потресаващо!
  • ( Ивайло ), Да, майка не се прежалва, бях на 24, когато уви, почувствах твоето стихотворение!
  • !!!*
  • rimpo е прав,всички трябва да се докоснат до поезията ти
  • Пред синовния дълг сме равни, приятели! Прегръщам ви:


    iseva (Юлиана Исева)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    Elpida (Надя Стефано)
    нмг (Надежда Маринова )
    female_sg (Бо )
    charodeika (Неделина Стоева)
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    аннавлад (Анна Дюлгерова)
    rimpo (Наско Енев - РИМПО)
    slan4ogled (Радослава Костадинова
    marco777 (Марко )
    линасветлана (Светлана Караколева)
    Neon (Мими )
    Вил (Виолета Зашева)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    ba6tavide4or (Димитър Димчев)
    Черна_Роза (Жулиета Великова)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    denissa (Денисса )
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Довереница (Дочка Василева)
    SVETLAMILA (Светла )
    anahid (Анахид Чальовска)
    deyzisi (Десислава Иванова)
    Баткото (Николай Христов)
    Вил (Виолета Зашева)
    megamax (Бояна Гидикова)
    maistora (Красимир Тенев)
    Melany71 (Светла Дичева)
    tsofa (Марин Цанков)
    Love (Ванина )
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Zodiac-Samokov (Емилия и Борис Борисови)
    LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
    vampira (Александра Дончева)
    линасветлана (Светлана Караколева)
    Neon (Мими )
    danekov (Димитър Дънеков)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    stef_bobi (Яна )
    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    (Драгомир Шопов)
    SVETLAMILA (Светла )
    lips_of_angels (Емилия Найденова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    ananel (Нели Христова)
    feia (Вилдан Сефер)
    azura_luna (Петя Цанева)
    rarebird (Весислава Савова
    yotovava (Валентина Йотова)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    ЕЛАНОР (Яна Танева)
    izibell (Някоя )
    face04 (Таня Кирилова)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Zodiac-Samokov (Емилия и Борис Борисови)
    Emanuela_angel (Емануела )
    hubavkaaa (Шушка )
    жарава (Веска )
    Karaman (Сириус Надежда)
    iseva (Юлиана Исева)
    prolet (Пролет )
    Djein_Ear (Джейни Тодорова)
    doreto66 (Дора Павлова)

    Ваше Благородие
  • ...*

    Мама си е мама.
    Струва си да скочим.
    Когато...
  • Бездумна те чета!
  • За мен не останаха неизказани думи-споделям напълно възхищението си от твоята поезия , както откровенци в коментарите под произведенията ти! Радвам се,че ме откри, за да прочета теб Напълних душата си !
    Благодаря
  • Мдам... с надежда.
  • Невероятен стих!!!
  • !!! Иска ми се да кажа нещо, но просто не мога!!! Поклон, Дон Бароне!!! Един ден трябва да те изучават в училищата!!!
  • Браво, за пореден път!...
  • Някой ден,но не сега,
    недей в тъга унива
    обичай я,
    обичай я -нали е жива!

    Чудесен стих! Поздрави!
  • Трогателно,приятелю ! Добре написано. Поздрави !
  • Домъчня ми и се притесних, слава богу, че си оставил съобщение! Поздрави сърдечни!
  • Чакаме те с нов стих, Иво!
  • В очакване ..........
  • Благодаря и ти вярвам, Иво!
  • Shte se vurna, priateli! Niamam internet v momenta, no moga da ocenia po dostoinstvo vasheto prisystvie. Obi4am vi. vashe Blagorodie
  • Много силна поанта, като цяло последния куплет беше впечатляващ.
  • Бездумна останах ....и разплакана ...!!
  • Поклон пред таланта!!!
  • Предчувствие, изпълнено с много дълбока обич и тъга!
  • Много силна обраност и изпълнение! Губят ми се думите.
  • Липсваш вече, Ваше Благородие, къде се изгуби словото ти ?!?
  • Разбиващо.
  • разплака ме...
  • Силен стих!Съпреживях.Благодаря за усещането...
  • Мога само да ръкопляскам!
  • Нали знаеш,всички ще си тръгнем някой ден и болка ще оставим подир нас...но всъщност кой умира в този "сетен" час и ражда се във него свободата!Само тази наша обич не умира,остава тя във Вечността!И ние пак ще се срещнем и ще поговорим за нас,за нашите души и сърца!
  • Бароне, 1:1 си отразил и моята същност! Ще ти измисля специален поздрав! Благодаря ти за силата на синовното чувство! По-младите ще се преродят, ако влязат в час по Ивайло Терзийски!
  • Болезнено предчувствие...
    Нека да са живи и здрави още дълго майчиците ни и нека се научим по-често да топлим сърцата им с обич и добрина...
    Усмихни се!
  • Дълбоки чувства и мисли предизвикват стиховете ти, Ваше Благородие!
    Поздравления!
  • Разтърсващо!
  • Хубави думи,но много тъжни!
    Давай по-весело!
    Имаш голям почитател в мое лице!
  • Силно!
  • Как си имал сили да се вглеждаш в себе си! - честно, открито, човешки... С болка, с обич и с мъдрост...Всеки стих е призоваване на вечност - в чувството, в мисълта, в спомена и в надеждата.Прекланям се!
  • Разтърсващо! Е. и Б.
  • Хубаво посвещение!
    Поздрави!
  • Прекрасен стих,но прогони предчувствието и се радвай сега докато можеш лудо и безпаметно на всеки миг живот! Прегръдки за всички ви!!!)))))))))))))))))))
  • Ивайло...

    !!!
  • Четох 15 пъти и все със сълзи в очите.Ваше Благородие...поклон!
  • Ох, Иво... с това ли трябваше да ме разплакваш сега....
  • Остави ме без думи...!
    Заради тяхната сила!
  • Много силно!
  • Без мама

    Мама!
    Тази дума къде потъна?-
    В някаква яма жестока,
    в страшна яма бездънна,
    Там ще трябва
    мама с корени да се бори,
    там ще трябва
    с буци пръст да говори
    за смъртта – неживяно начало,
    Мамо, мамо,
    твоето слабичко тяло
    как ми беше опора,
    как ми заваше сила,
    Откъде я бе взела
    и къде я бе скрила?
    Неизвестно, Незнайно,
    Тайна безкрайно голяма,
    Няма кой да ми каже,
    Мама вече я няма,
    Но ме вижда и чува
    и така ще е, зная
    и когато се видим –
    аз, запътен към Ада,
    тя отдавна във Рая...

    (Драгомир Шопов)

    Пред чувствата сме стон... и незабрава...!

    Поклон пред таланта ти!


  • !!!
    Много ми силно ми повлия този стих!Нямам думи!
  • Не!Нямам думи с които да ти обясня колко силно ме разтърси това стихотворение!Това го преживях и все още го преживявам...плаках!Да не говорим за перфектното испълнение.Истински благородник си Бароне!Поздрави!
  • Не знам как пишеш, но всяка дума
    си е на мястото и е толкова истинско!
    Обяснението е в една дума: ПОЕТ.
    Ваше благородие
  • Поздравления!
  • Смърни сме,Ив...Изтлява плътта ни!
  • Сърдечен поздрав и тихо преклонение пред таланта ти, Ивайло! Думите ти проникват дълбоко, дълбоко. Всеки път, когато някой заплаче от раздяла ще му цитирам твоите вълшебни:
    "а аз за двама хляб и сол, смирен,

    ще слагам всяка вечер на софрата,

    с надежда да се върнеш някой ден

    или при теб да скоча в небесата..."
  • Как ги изковаваш тия думи, Ковачо! Преклонение!
  • Поклон пред стиховете ти!
  • Страхотно! Аплодисменти!
  • Ах,какъв стих...просто ме разтърси.Поклон,Ваше Благородие!
  • И дните ми станаха
    обредни пити.
    Тогава мъглите
    те скриха от мен.
    И плачеше слънцето
    за светлината ти.
    Тогава, тогава,
    точно тогава
    сърцето ми стана
    огнена лава
    без теб.
    Но твойта любов
    като огън предавам
    на дъщеря ми
    и на моята внучка.
    Безкраят във мен
    е от порива твой,
    който ти си посяла.
    Предавам го
    още по-нагоре
    и свети душата ти
    огледално.
    Аз и ти сме
    очи на невинните,
    Мамо!

    Сърдечен поздрав, Ивайло!
  • Поздравления!Е.и Б.
  • Невероятен стих...Разтърсващ и раздиращ душата ми...
    Поздравления, Иво и... благодаря!
    Да пребъде любовта ти и дай боже такъв син на всеки!
  • "Звезден дом"-има всеки от нас.
    Поздрав!
  • всички сме за там,но когато. Поздрави!
  • "с надежда да се върнеш някой ден

    или при теб да скоча в небесата...'
    Потресаващо докосваща е твоята поезия!
    Харесва ми, защото е много истинска!
  • благодаря за думите, Ивайло!
Propuestas
: ??:??