Предчувствие
Предчувствие
на мама
И ти ще си отидеш някой ден -
ръцете си ще скръстиш отмалели,
а после като черна птица в мен
вестта с крила ще блъска сто недели.
Ще влезна вкъщи. Може би веднъж
студеното ти чело ще целуна,
а тялото ми, силното, на мъж,
от болка ще се вие като струна.
С бял прах ще се покрие всяка вещ,
населила пространствата огромни,
а аз ще гасна тихо като свещ,
преди светът да види и запомни...
как с вик ще те приеме тази пръст
изронена и черна, и червива,
как дълго мериш с нея своя ръст,
как сянката ти след това надвива...
И как пред тебе онзи звезден дом
широки златни порти ще отвори,
и там, пред мойто утро, мълчешком
ще вдигаш с поглед спуснатите щори...
а аз за двама хляб и сол, смирен,
ще слагам всяка вечер на софрата,
с надежда да се върнеш някой ден
или при теб да скоча в небесата...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
