22 abr 2011, 18:19

Предчувствие

675 0 1

                                        ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

Предчувствам те –

в агонията на времето

и на пространството в гангрената;

в стенанията

на сгърчената Истина,

под руини от блянове

несбъднати

затисната;

в Надеждата, захвърлена в кьошето

като бракуван амбалаж

и вцепенения

от страх пред утрешния ден

кураж

(дръжте се, стихотворения!);

в разядената плът на Словото

(неуязвимо уж бе то?),

оплодило хаоса с живот

в самия старт на Битието

(нима сме на финала!);

в моето безсилие

сред локва от безформени

безличия

и резерват от войнстващи,

рикаещи величия;

в самата моя същност –

искра помръкваща,

невъзвратима към живот

без теб.

 

Набъбнал е мигът

от нетърпение,

усетил твоето приближаване –

като прохладен полъх

в жега,

като родилна тръпка

в деня узрял на моето

спасение...

 

… когато ще се втурна

в теб

по вкамененото очакване

с първична стръв,

с космичен порив

и ще потъна

в прозрачна пяна

от необратими мигове,

ще пия мокрия им дъх

с пустинна жажда

и ще поглъщам

с настървение

на отключен леопард

погледите ти – разсънени деца,

жестовете ти

с протяжност на милувки,

усмивките ти,

реставриращи покоя.

 

Във времето примряло

спиралата на моето сърце,

от ветрове докрай разпъната,

ще се завърне към блаженото

начало...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...