ПРЕДЧУВСТВИЕ

Предчувствам те –

в агонията на времето

и на пространството в гангрената;

в стенанията

на сгърчената Истина,

под руини от блянове

несбъднати

затисната;

в Надеждата, захвърлена в кьошето

като бракуван амбалаж

и вцепенения

от страх пред утрешния ден

кураж

(дръжте се, стихотворения!);

в разядената плът на Словото

(неуязвимо уж бе то?),

оплодило хаоса с живот

в самия старт на Битието

(нима сме на финала!);

в моето безсилие

сред локва от безформени

безличия

и резерват от войнстващи,

рикаещи величия;

в самата моя същност –

искра помръкваща,

невъзвратима към живот

без теб.

Набъбнал е мигът

от нетърпение,

усетил твоето приближаване –

като прохладен полъх

в жега,

като родилна тръпка

в деня узрял на моето

спасение...

… когато ще се втурна

в теб

по вкамененото очакване

с първична стръв,

с космичен порив

и ще потъна

в прозрачна пяна

от необратими мигове,

ще пия мокрия им дъх

с пустинна жажда

и ще поглъщам

с настървение

на отключен леопард

погледите ти – разсънени деца,

жестовете ти

с протяжност на милувки,

усмивките ти,

реставриращи покоя.

Във времето примряло

спиралата на моето сърце,

от ветрове докрай разпъната,

ще се завърне към блаженото

начало...