ПРЕДЧУВСТВИЕ
Предчувствам те –
в агонията на времето
и на пространството в гангрената;
в стенанията
на сгърчената Истина,
под руини от блянове
несбъднати
затисната;
в Надеждата, захвърлена в кьошето
като бракуван амбалаж
и вцепенения
от страх пред утрешния ден
кураж
(дръжте се, стихотворения!);
в разядената плът на Словото
(неуязвимо уж бе то?),
оплодило хаоса с живот
в самия старт на Битието
(нима сме на финала!);
в моето безсилие
сред локва от безформени
безличия
и резерват от войнстващи,
рикаещи величия;
в самата моя същност –
искра помръкваща,
невъзвратима към живот
без теб.
Набъбнал е мигът
от нетърпение,
усетил твоето приближаване –
като прохладен полъх
в жега,
като родилна тръпка
в деня узрял на моето
спасение...
… когато ще се втурна
в теб
по вкамененото очакване
с първична стръв,
с космичен порив
и ще потъна
в прозрачна пяна
от необратими мигове,
ще пия мокрия им дъх
с пустинна жажда
и ще поглъщам
с настървение
на отключен леопард
погледите ти – разсънени деца,
жестовете ти
с протяжност на милувки,
усмивките ти,
реставриращи покоя.
Във времето примряло
спиралата на моето сърце,
от ветрове докрай разпъната,
ще се завърне към блаженото
начало...
© Ирина Велчева Все права защищены