22.04.2011 г., 18:19

Предчувствие

677 0 1

                                        ПРЕДЧУВСТВИЕ

 

 

Предчувствам те –

в агонията на времето

и на пространството в гангрената;

в стенанията

на сгърчената Истина,

под руини от блянове

несбъднати

затисната;

в Надеждата, захвърлена в кьошето

като бракуван амбалаж

и вцепенения

от страх пред утрешния ден

кураж

(дръжте се, стихотворения!);

в разядената плът на Словото

(неуязвимо уж бе то?),

оплодило хаоса с живот

в самия старт на Битието

(нима сме на финала!);

в моето безсилие

сред локва от безформени

безличия

и резерват от войнстващи,

рикаещи величия;

в самата моя същност –

искра помръкваща,

невъзвратима към живот

без теб.

 

Набъбнал е мигът

от нетърпение,

усетил твоето приближаване –

като прохладен полъх

в жега,

като родилна тръпка

в деня узрял на моето

спасение...

 

… когато ще се втурна

в теб

по вкамененото очакване

с първична стръв,

с космичен порив

и ще потъна

в прозрачна пяна

от необратими мигове,

ще пия мокрия им дъх

с пустинна жажда

и ще поглъщам

с настървение

на отключен леопард

погледите ти – разсънени деца,

жестовете ти

с протяжност на милувки,

усмивките ти,

реставриращи покоя.

 

Във времето примряло

спиралата на моето сърце,

от ветрове докрай разпъната,

ще се завърне към блаженото

начало...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...