1 dic 2019, 11:09  

Предчувствие 

  Poesía » Del paisaje
1016 8 12

Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.

Мирише на канела. И на студ.
Часовникът снежинки отброява.
На топло край комина вятър луд,
с премръзналите птици се стаява.

Ревниво пази хризантемов цвят,
градината  - предзимно оголяла.
Нощес, когато хората заспят,
да срещне с него зима побеляла.

Стъклата ми с дантели са - от скреж
и глътки ароматно вино сричам.
Напие ли ме зимата, поглеж,
започнала съм и да я обичам...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??