Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.
Мирише на канела. И на студ.
Часовникът снежинки отброява.
На топло край комина вятър луд,
с премръзналите птици се стаява.
Ревниво пази хризантемов цвят,
градината - предзимно оголяла.
Нощес, когато хората заспят,
да срещне с него зима побеляла. ...