Предчувствие
Спи котката. В съня й сняг вали.
Припяват от камината дървата.
И пресекливо чайникът дели,
на ароматни залци тишината.
Мирише на канела. И на студ.
Часовникът снежинки отброява.
На топло край комина вятър луд,
с премръзналите птици се стаява.
Ревниво пази хризантемов цвят,
градината - предзимно оголяла.
Нощес, когато хората заспят,
да срещне с него зима побеляла.
Стъклата ми с дантели са - от скреж
и глътки ароматно вино сричам.
Напие ли ме зимата, поглеж,
започнала съм и да я обичам...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Сякаш някак нежна си я описала тая луда, ледена кралица Зимата 
