Безрадостно,
в сиво слънцето разстила светлина,
зад облаци от болка
пролазва мрачна и тиха тъга.
Прошумява
кротко реката, потулила мъка
от бряг до бряг...
приспани върбите в сива мъгла и сумрак.
Безнадеждно,
сякаш в унисон, полъх тих на вятър
с дъх заскрежен
самотно пронизва до кости зимния ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse