Безрадостно,
в сиво слънцето разстила светлина,
зад облаци от болка
пролазва мрачна и тиха тъга.
Прошумява
кротко реката, потулила мъка
от бряг до бряг...
приспани върбите в сива мъгла и сумрак.
Безнадеждно,
сякаш в унисон, полъх тих на вятър
с дъх заскрежен
самотно пронизва до кости зимния ден.
Предчувствие
в бяло... пониква сред студ и тишина,
мисли топли
под преспи от нежност бленуват за пролетта...
http://www.youtube.com/watch?v=g02O6ZGTTEE&feature=related
МУЗИКА>>> Andre Rieu - Romance Anonyme
© Магдалена Костадинова All rights reserved.