30 ene 2024, 16:08

Предчувствие за пролет

  Poesía » Otra
724 0 11

 

Кокичета облякоха белите си рокли,

в небето се прокрадна синева.

Слънцето се заоглежда в дъждовните локви,

връхна дреха наметна и тръгна си мойта тъга.

 

Зимата се сърдеше – не и се тръгваше,

фучеше, ветровете викаше на помощ,

но стръкчета зелени земята набождаха,

глави надигаха, събудени след  дълга нощ.

 

И в мойто сърце крехки стъбълца избуяха,

посяла бях малко надежда и семенце радост –

помилва  ги слънцето, топлия вятър

и замириса на пролет, живот и на младост.

 

 

30.01.2024 г.

Дейна.1

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Д.П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Пиши!
  • Благодаря, Надя!
    Отскоро съм в сайта, но съм възхитена от стиховете ти.
  • Хубаво! Много!
  • Благодаря за добрите думи!
    Нека стиховете стигат до повече хора, все вярвам, че ще оцелеем духовно, виждайки колко талантливи хора има и в този сайт.
    Поздрави!
  • Светло, слънчево, зарежда
    с оптимизъм и надежда.
    Преди 10 год. харесах стихотворение на една украинка от български произход с такова заглавие и реших, че си струва да го видят читатели от прародината ѝ.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...