Предчувствие за пролет
Кокичета облякоха белите си рокли,
в небето се прокрадна синева.
Слънцето се заоглежда в дъждовните локви,
връхна дреха наметна и тръгна си мойта тъга.
Зимата се сърдеше – не и се тръгваше,
фучеше, ветровете викаше на помощ,
но стръкчета зелени земята набождаха,
глави надигаха, събудени след дълга нощ.
И в мойто сърце крехки стъбълца избуяха,
посяла бях малко надежда и семенце радост –
помилва ги слънцето, топлия вятър
и замириса на пролет, живот и на младост.
30.01.2024 г.
Дейна.1
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Д.П. Все права защищены
