Izumrudkata (Катя)
290 3762
28 jul 2019, 19:40  

Предчувствие за стих 

  Poesía » Verso libre
896 5 5

Не върви до мен! Недей...!

Няма смисъл...!

Аз отдавна живея до ръба

на бездната – а адът е тука

и разперва ръце...

като дърво без корени гасна

в последната искра на надеждата.

И тъй отдава затворих прозореца –

към душата си, само силно

предчувствие за стих,

нейде в мене догаря...

Знам, труден е пътят

и не търся отплата –

за сълзите изплакани,

за вика на душата,

за вините изгарящи

по ръба на живота.

И вървя по спиралата –

издигаща връх към небето,

където в нощта

разлиствам мечтите си.

И тогава съм себе си –

в най-силното случване

в предчувствие за стих...

Тогава забравям –

за ръба на бездната,

а адът изчезва –

незнайно къде...

Тогава съм себе си,

а мастилото синьо

оставя следа

по белия лист...

Оставя следа...

тогава вървя с надежда

и съзирам оазис,

сред пясъчни дюни

и отпивам глътка

жива вода...

Тогава в мен оживява

най-сладкият миг,

че въпреки всичко

все още съм тук

на тази земя...

И отронва времето

бързащо –

лист календарен...

Затова, не върви до мен...!

Няма смисъл –

от сивите делници...

Очертанията се губят

в далечното пространство

и избледнява някак времето

в което живея...

И все по нагоре –

към върха се изкачвам,

по спиралата - звездната,

към вечността...!

 

26.07.2019г

Катя Джамова

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мариана и Пепи, благодаря ви за хубавите думи!
    Пожелавам ви, вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Много хубаво!!!
  • Младене, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
    Николай, благодаря ти за хубавите думи!
    Пожелавам ви, вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Разкош Кате!
    Много ми хареса!

    "И все по нагоре –
    към върхът се изкачвам,
    по спиралата звездната
    към вечността"...!
  • "И все по нагоре –
    към върха се изкачвам,
    по спиралата звездната
    към вечността...!"

    В това изкачване към звездите е смисълът на земния ни път, покварен от жалкото битово принизяване. Но този път към звездите започва още върху белия лист, над който душата танцува своя свещен поетичен танц. Поздравление за силната изповед, Катя!
Propuestas
: ??:??