Не върви до мен! Недей...!
Няма смисъл...!
Аз отдавна живея до ръба
на бездната – а адът е тука
и разперва ръце...
като дърво без корени гасна
в последната искра на надеждата.
И тъй отдава затворих прозореца –
към душата си, само силно
предчувствие за стих,
нейде в мене догаря...
Знам, труден е пътят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация