Предчувствие за стих
Не върви до мен! Недей...!
Няма смисъл...!
Аз отдавна живея до ръба
на бездната – а адът е тука
и разперва ръце...
като дърво без корени гасна
в последната искра на надеждата.
И тъй отдава затворих прозореца –
към душата си, само силно
предчувствие за стих,
нейде в мене догаря...
Знам, труден е пътят
и не търся отплата –
за сълзите изплакани,
за вика на душата,
за вините изгарящи
по ръба на живота.
И вървя по спиралата –
издигаща връх към небето,
където в нощта
разлиствам мечтите си.
И тогава съм себе си –
в най-силното случване
в предчувствие за стих...
Тогава забравям –
за ръба на бездната,
а адът изчезва –
незнайно къде...
Тогава съм себе си,
а мастилото синьо
оставя следа
по белия лист...
Оставя следа...
тогава вървя с надежда
и съзирам оазис,
сред пясъчни дюни
и отпивам глътка
жива вода...
Тогава в мен оживява
най-сладкият миг,
че въпреки всичко
все още съм тук
на тази земя...
И отронва времето
бързащо –
лист календарен...
Затова, не върви до мен...!
Няма смисъл –
от сивите делници...
Очертанията се губят
в далечното пространство
и избледнява някак времето
в което живея...
И все по нагоре –
към върха се изкачвам,
по спиралата - звездната,
към вечността...!
26.07.2019г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
