26 sept 2013, 12:58

Предчувствието на Мария Антоанета

  Poesía » Otra
571 0 0

(цикъл „Забавно за известните”)

Австрийският владетел Йосиф Втори
във Франция пристигнал на визита
при своята сестра. С приеми в двора
събитието чествали, с открити

градински тържества и маскаради.
В една такава вечер подир бала
на стълбите на Операта млад и
изискан мъж кралицата видяла.

Той бавно се изкачвал. Изведнъж
тя своето ветрило изтървала
и младият и елегантен мъж
навел се и галантно го подал, а:

„Кому дължа честта за този жест? –
попитала кралицата – Да знам!”
„Парижки адвокат съм. Имам чест!”
„А името?” „Робеспиер, мадам!”

отвърнал той и продължил нагоре
по стълбите към оперната зала.
„Не знам защо, когато проговори,
от този мъж изпитах страх!” признала

кралицата на брат си. „Откога
от рокли и от камъни се плаши
една жена? – отвърнал със шега
владетелният брат – Та те са Ваше

любимо притежание!” Съдбата
обаче подир няколко години
предчувствието сбъднала, когато
изпратена била на гилотина

кралицата от този кавалер
на име Максимилиян Робеспиер.

„robes” – рокли „pierres” – камъни

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...