Предесенни лирични отклонения

Poesía » De amor, Del paisaje

596 0 3

През дрехите усещам този хлад

и тази есен нека идва вече!

Омръзна ми и светло, искам мрак...

Мъгла и дъжд да бъде вечер.

Дърветата да капят бавно,

листа да стелят цялата земя,

вятърът да свири славно,

а облаците в мене да валят.

Да изчезват сутрин първите лъчи,

Луната вечер облаци да крият...

Не ща да виждам тези две очи,

не искам вече от душата ми да пият!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Yuna (Нели Георгиева)

Благодаря ви за позитивните коментари! Беше мигновено вдъхновение, дано съм успяла да въздействам!

2020-10-01T22:14:47+03:00
palenka (П Антонова)

"не искам вече от душата ми да пият!" - Поздравления! Хареса ми!

(Да чезнат сутрин първите лъчи - заради ритъма май ще е по-добре)

2020-10-01T16:45:29+03:00
генек (Георги Коновски)

Приятно!

2020-10-01T15:52:23+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0