Предесенни лирични отклонения

Poesía » De amor, Del paisaje

601 0 3

През дрехите усещам този хлад

и тази есен нека идва вече!

Омръзна ми и светло, искам мрак...

Мъгла и дъжд да бъде вечер.

Дърветата да капят бавно,

листа да стелят цялата земя,

вятърът да свири славно,

а облаците в мене да валят.

Да изчезват сутрин първите лъчи,

Луната вечер облаци да крият...

Не ща да виждам тези две очи,

не искам вече от душата ми да пият!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Yuna (Нели Георгиева)

Благодаря ви за позитивните коментари! Беше мигновено вдъхновение, дано съм успяла да въздействам!

2020-10-01T22:14:47+03:00
palenka (П Антонова)

"не искам вече от душата ми да пият!" - Поздравления! Хареса ми!

(Да чезнат сутрин първите лъчи - заради ритъма май ще е по-добре)

2020-10-01T16:45:29+03:00
генек (Георги Коновски)

Приятно!

2020-10-01T15:52:23+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0