30 сент. 2020 г., 23:37

Предесенни лирични отклонения

593 0 3

През дрехите усещам този хлад

и тази есен нека идва вече!

Омръзна ми и светло, искам мрак...

Мъгла и дъжд да бъде вечер.

Дърветата да капят бавно,

листа да стелят цялата земя,

вятърът да свири славно,

а облаците в мене да валят. 

Да изчезват сутрин първите лъчи, 

Луната вечер облаци да крият...

 

Не ща да виждам тези две очи, 

не искам вече от душата ми да пият! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за позитивните коментари! Беше мигновено вдъхновение, дано съм успяла да въздействам!
  • "не искам вече от душата ми да пият!" - Поздравления! Хареса ми!

    (Да чезнат сутрин първите лъчи - заради ритъма май ще е по-добре)
  • Приятно!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...