Предесенни лирични отклонения

Poetry » Love, Landscape

594 0 3

През дрехите усещам този хлад

и тази есен нека идва вече!

Омръзна ми и светло, искам мрак...

Мъгла и дъжд да бъде вечер.

Дърветата да капят бавно,

листа да стелят цялата земя,

вятърът да свири славно,

а облаците в мене да валят.

Да изчезват сутрин първите лъчи,

Луната вечер облаци да крият...

Не ща да виждам тези две очи,

не искам вече от душата ми да пият!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Yuna (Нели Георгиева)

Благодаря ви за позитивните коментари! Беше мигновено вдъхновение, дано съм успяла да въздействам!

2020-10-01T22:14:47+03:00
palenka (П Антонова)

"не искам вече от душата ми да пият!" - Поздравления! Хареса ми!

(Да чезнат сутрин първите лъчи - заради ритъма май ще е по-добре)

2020-10-01T16:45:29+03:00
генек (Георги Коновски)

Приятно!

2020-10-01T15:52:23+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0