Sep 30, 2020, 11:37 PM

Предесенни лирични отклонения

599 0 3

През дрехите усещам този хлад

и тази есен нека идва вече!

Омръзна ми и светло, искам мрак...

Мъгла и дъжд да бъде вечер.

Дърветата да капят бавно,

листа да стелят цялата земя,

вятърът да свири славно,

а облаците в мене да валят. 

Да изчезват сутрин първите лъчи, 

Луната вечер облаци да крият...

 

Не ща да виждам тези две очи, 

не искам вече от душата ми да пият! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за позитивните коментари! Беше мигновено вдъхновение, дано съм успяла да въздействам!
  • "не искам вече от душата ми да пият!" - Поздравления! Хареса ми!

    (Да чезнат сутрин първите лъчи - заради ритъма май ще е по-добре)
  • Приятно!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...