ПРЕДЕСЕННО
ПРЕДЕСЕННО
Петолиние от жици се простира,
мелодия от птици зазвуча,
съблеченото лято се прибира
във сплетени от времето гнезда.
Слънцата много рано свечеряват,
на лозето покапа захарта,
хамбарите препълнени не дават
да плъзнат пипалата на глада.
Бих искала да знаят висините
за хорските предесенни крила,
понасящи бодежите на дните,
пулсиращите длани от труда.
Те само във съня ще отпочиват,
отпуснали юздите на деня,
човешката им есен не подбира,
заравя изморените листа.
08.09.06г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Христова Todos los derechos reservados
