8 sept 2006, 19:49

ПРЕДЕСЕННО

  Poesía
1.3K 0 13
ПРЕДЕСЕННО


Петолиние от жици се простира,
мелодия от птици зазвуча,
съблеченото лято се прибира
във сплетени от времето гнезда.

Слънцата много рано свечеряват,
на лозето покапа захарта,
хамбарите препълнени не дават
да  плъзнат пипалата на глада.

Бих искала да знаят висините
за хорските предесенни крила,
понасящи бодежите на дните,
пулсиращите длани от труда.

Те само във съня ще отпочиват,
отпуснали юздите на деня,
човешката им есен не подбира,
заравя изморените листа.

08.09.06г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...