ПРЕДЕСЕННО
ПРЕДЕСЕННО
Петолиние от жици се простира,
мелодия от птици зазвуча,
съблеченото лято се прибира
във сплетени от времето гнезда.
Слънцата много рано свечеряват,
на лозето покапа захарта,
хамбарите препълнени не дават
да плъзнат пипалата на глада.
Бих искала да знаят висините
за хорските предесенни крила,
понасящи бодежите на дните,
пулсиращите длани от труда.
Те само във съня ще отпочиват,
отпуснали юздите на деня,
човешката им есен не подбира,
заравя изморените листа.
08.09.06г.
© Милена Христова All rights reserved.
