ПРЕДЕСЕННО
ПРЕДЕСЕННО
Петолиние от жици се простира,
мелодия от птици зазвуча,
съблеченото лято се прибира
във сплетени от времето гнезда.
Слънцата много рано свечеряват,
на лозето покапа захарта,
хамбарите препълнени не дават
да плъзнат пипалата на глада.
Бих искала да знаят висините
за хорските предесенни крила,
понасящи бодежите на дните,
пулсиращите длани от труда.
Те само във съня ще отпочиват,
отпуснали юздите на деня,
човешката им есен не подбира,
заравя изморените листа.
08.09.06г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
