15 sept 2009, 11:47

Предесенно 

  Poesía » Filosófica
849 0 5

ПРЕДЕСЕННО

 

                    На Александра

 

В една сутрин, додето още лепнел сънят

над очите ни уморени,

тихомълком ятата се впуснали в път

и от жиците излетели.

 

Нито вик в утринта, нито плясък с крила.

Само Слънцето ги видяло.

И над жиците легнала самота,

тишина - като смърт натежала.

 

И, потънали в нея, като слепи деца

ще се лутаме и ще зъзнем,

прекосявайки смаяни тази зла празнота,

оглушалите звуци да търсим.

 

© Татяна Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??