TaniaL (Татяна Любенова)
8 29
15.09.2009 г., 11:47 ч.

Предесенно 

  Поезия » Философска
848 0 5

ПРЕДЕСЕННО

 

                    На Александра

 

В една сутрин, додето още лепнел сънят

над очите ни уморени,

тихомълком ятата се впуснали в път

и от жиците излетели.

 

Нито вик в утринта, нито плясък с крила.

Само Слънцето ги видяло.

И над жиците легнала самота,

тишина - като смърт натежала.

 

И, потънали в нея, като слепи деца

ще се лутаме и ще зъзнем,

прекосявайки смаяни тази зла празнота,

оглушалите звуци да търсим.

 

© Татяна Любенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??