Предесенно
ПРЕДЕСЕННО
На Александра
В една сутрин, додето още лепнел сънят
над очите ни уморени,
тихомълком ятата се впуснали в път
и от жиците излетели.
Нито вик в утринта, нито плясък с крила.
Само Слънцето ги видяло.
И над жиците легнала самота,
тишина - като смърт натежала.
И, потънали в нея, като слепи деца
ще се лутаме и ще зъзнем,
прекосявайки смаяни тази зла празнота,
оглушалите звуци да търсим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Любенова Всички права запазени
